Това малко селце, намиращо се буквално в сърцето на България, в област Ловеч, е от местата, до които от София с автомобил може да се стигне за около час, тъй като по-голямата част от пътя е по магистрала “Хемус”. Стигнете ли до популярното (уви, с катастрофите си) Микре, сте на минути от Голец.
Това е място за селски туризъм, на което буквално ще смените вибрационната честота. Или иначе казано, ако бягате от големия град, Голец е вашата крайна цел. Разбира се, може да отскочите до Ловеч и Ловешката средновековна крепост, Моста на Колю Фичето, или намиращите се недалеч Крушунски водопади, Деветашките плато и пещера или пещера Стълбицата. Но ако предпочитате да не се озовете на типичен туристически път, по-добре опознайте Голец.
За село с население от едва стотина души (или както казват местните – “селото на стоте ергена”), вероятно ще се изненадате, че има и няколко места за настаняване – “Къща на село”, семеен комплекс “Две стрехи”, отскоро и “Крайчевата къща”. И ако обичате тишината, то тишината в Голец е нарушавана само от усърдната песен на щурци и песнопойни птици. Да изпиете сутрешното си кафе на едно от балкончетата на “Къща на село”, докато пред вас има само планина и природа, е преживяване, което никое спа не може да постигне с хилядите си релаксиращи процедури.
Вариант за разходка е (но непременно придружена от местен, който познава пътеката) водопад Кавука, който виждате на снимката. Пътят до там е тревист и стръмен, дори хлъзгав на моменти. Но именно затова и не е “налазен” от стотици шумни туристи с фотоапарати и големи раници. Единственото, което се чува наблизо, са чанове и звънци от стадата на местните.
В центъра на селото ще намерите детска площадка за вашите деца, а вие може спокойно да седнете в близкия Смесен магазин, където ще се почувствате като във филм от 80-те. В края на работния ден, морните от тежкия селски труд мъже сядат на по питие и сладка раздумка, с карти в ръце и в опит да съберат сили за следващия дълъг работен ден. И докато те се отърсват от грижите си, наблюдавайки ги, вие се отърсвате от спомена за жужащата столица, за крайните срокове, за гонените проекти.
При добър късмет ще срещнете и приказната баба Цанка (буквално като извадена от приказките е!), която ще помоли децата ви (ако сте с деца, естествено) да ѝ попеят. А откажат ли, тя самата ще запее, зажадняла да види усмивки на нечие лице. Срещата с каления на село дух вдъхва сили не само за новата седмица, но вдъхва и надежда, че всичко си струва, ако накрая (на деня или на дните си) сме способни за запеем с чисто сърце. Срещи, които, за съжаление, забързаният град не предлага.