Някои хора идват за няколко дни.
И оставят нещо, което остава.
„Къща на село“ е място за почивка. Но на нас ни се иска да бъде и нещо повече — тихо пристанище, убежище за идеи и пространство, което събира истории.
Затова създадохме „Странници“.
От време на време отваряме вратите си за хора с въображение — такива, които пишат, рисуват, снимат, създават, свирят, събират парчета от света или просто го гледат под различен ъгъл.
Даваме им къщата, тишината и времето.
Без програма.
Без публика.
Без задължение да създадат каквото и да било. Само да оставят частичка от себе си, ако пожелаят.
Само къщата, природата, библиотеката и няколко дни пълна свобода да бъдеш някъде другаде.
Странникът може да работи от сутрин до вечер, а може и просто да мълчи на верандата.
Ако след престоя му остане следа — разказ, рисунка, кадър, предмет, рецепта или просто бележка между страниците на някоя книга — тя остава тук. Така с времето „Къща на село“ събира не просто гости, а пластове от човешки животи.
Защо „Странници“?
В тази дума има нещо старо, достойно и пълно с уважение.
Странникът е пътник. Човек, който идва отдалеч и продължава нанякъде. Човек, когото не познаваш, но на когото отваряш вратата си, сипваш чаша чай и даваш подслон.
В българската традиция странникът винаги е носител на новина, мъдрост или благословия. И ние вярваме в онова старо, неписано правило:
Не отпращай странник — никога не знаеш дали не е пратеник на доброто.
Всичко, оставено от нашите странници, живее тук и очаква следващите гости. Защото истински ценните неща имат смисъл само тогава, когато се предават нататък.
Как се става странник?
Нямаме формуляр за кандидатстване.
Нямаме жури, нито критерии.
Понякога просто срещаме човек, чиято енергия, думи или изкуство ни карат да усетим, че мястото му е тук. Тогава му пишем и му изпращаме ключ.
A ако вие усетите, че тази къща е вашето място — просто ни драснете един ред.
„Странници“ е покана към онези, които имат какво да оставят. А къщата винаги има място за тях.