Защо някои места се превръщат в част от нас?
Може би заради хората, с които сме били там. Заради разговорите, които не сме планирали, вечерите, които не сме искали да свършват, или сутрините, в които за пръв път отдавна не сме бързали за никъде.
Може би заради мириса на стара дървесина, шума на дъжда по керемидите, книгата, отворена на случайна страница, или чашата кафе, изпита без да поглеждаме часовника.
Не знаем точно кога се случва. Само разбираме, че някъде, между пристигането и тръгването, едно място е престанало да бъде просто място.
В „Къща на село“ вярваме, че домът не се състои само от стени, греди и покрив. Създават го хората, които прекрачват прага му, историите, които разказват, и малките неща, които оставят след себе си.
Затова пазим старото, но оставяме място за новото. Отваряме библиотеката, палим огъня, засаждаме градината и посрещаме хора, които идват с различни истории и си тръгват със свои.
Не очакваме всеки гост да намери нещо особено тук. Не всяко място е за всеки човек.
Но ако един ден, някъде далеч от Голец, усетите мирис на дърва и си спомните за една вечер в механата; ако отворите книга и откриете между страниците бележка от някого, когото не познавате; ако ви се прииска отново да седнете в градината, без да бързате за никъде — тогава може би ще разберете.
Къщата е останала с вас.
А може би част от вас е останала в нея?